Намерете си история

16 април 2013 г.

EYEBOMBING


Eyebombing означава да залепваш очички на всякакви предмети из града, за които се сещате: стълбове, улуци, кофи за боклук, брави…
Дълго се канихме да започнем да eyebomb-ваме из софийските улици и във връзка с пролетта и разкошното време най-сетне се активизирахме. 

Решихме, че нашите улици със сигурност ще го понесат много добре и че ще бъде много приятно занимание, снабдихме се с очички и лепило и започнахме…

ул. Шипка


бул. Княгиня Мария-Луиза / бул. Евлоги Георгиев

ул. Оборище / бул. Княгиня Мария-Луиза

ул. Раковски
* * *

Емпирическият опит доказа, че практически, където и да се сложат се получава весело, много е бързо и лесно за правене и не коства почти нищо откъм време и пари. Най-добрата част от мероприятието е, че не виждам кой би могъл да се дразни на така получилите се същества, както за съжаление често се случва с графитите например.

Сайтът и страницата във фейсбук на инициативата са много приятни за разглеждане. 
Там всеки, който е EYEBOMB-вал може да сложи снимката си в техния архив и можете да прочетете повече за идеята, кой и как я е измислил и сума ти различни същества.
Имат и страхотен, но за съжаление, според мен, непреводим слоган:
Humanizing the world, one googly eye at a time.


Препоръчвам ви да се снабдите с очички и лепило и да пробвате.
Ако направите едно човече гаранция, че няма да си останете само с него :) 

18 февруари 2013 г.

Търси се…


Като всяка учителка по физкултура ходеше непрекъснато по анцуг, най-различни свирки висяха и подрънкваха на врата й при всяко енергично движение - напета и пружинираща Девойка Миль-а-а-а-нова облъчваше околните с чисто телесен апотеоз на ползата от физическото възпитание. 

Не беше женена, нямаше деца - оттам идваше жестокият прякор. Озадачаваше най-вече странният й говор, беше от Трън, вместо да го поприкрие Девойка Миль-а-а-а-нова го подчертаваше и с някоя и друга чуждица, а в ония далечни времена нямаше по-хубаво от това да си чужденец. 

Макар и чужденка по форма, тя беше патриот на 7-ма гимназия по съдържание. 
Напролет и ранна есен през отворените прозорци кънтяха нейните проповеди от училищния двор. 
- Ученишки! Директорка гледа на вас от прозорец. Следващия път всички с бели гуми на краката. Какво сте се разпасали като некои вагабонти. Вие сте ученишки на 7-ма гимназия, бивша 1-ва девическа и трябва да сте образец на светско възпитание.
- Хи-хи-хи, хи-хи-хи…
С повишаващ се тон:
- Какво наричам аз СВЕТСКО ВЪЗПИТАНИЕ! Като вървиш по Шишманът единият ти крак да сочи единия тротоар, другият - другия. Да седиш на столът като Елизабета Английска, когато те боли гърбът, да се усмихваш като София Лорен, кога цель ден си мильа прозорци - ето това е светско възпитание. На който не му харесва - да си хваща тренът и да си заминава. 

* * * 


Минавах преди години край 7-мо, не че някаква носталгия, а ми се дояде от сандвичите на леля Верче. 
Нарочно минах през двора, за да не срещна някой учител. Леля Верче я нямаше, сандвичите бяха купешки, в целофан. Но най-странното беше дворът - тих и безжизнен. Мина една чистачка. Първо не разбра за кого я питам. "Девойка Миланова?… Пенсионерка е. Преди години… Не съм я виждала".

Прииска ми се да я видя, да я зарадвам с нещо, да ми разкаже за светското възпитание. Знаех, че живее на Шишман, близо до опашката на коня. 
- Не, няма тук такава.
- Не я ли помните?
- А-а-а, помня я, но няма тука Миланова вече.
- Тя живееше тук, нали?
- Да, ама по реституцията я изкараха от тука и тя в Люлин ли, в Обеля ли, някъде там отиде. 
- Нещо близки нейни да знаете? 
- Не, не, сама си беше, не знам дали е жива още. 

1 февруари 2013 г.

Четвъртък


9 сутринта. Всички сме леко бавни и завеяни, мързеливо начало на четвъртъка, като след хубава сряда вечер. На вратата се звъни. Доста сме озадачени с Ружа, никой не би трябвало да идва. 
Отварям. 
На вратата е една баба (която Ружа оприличи на английската кралица), пита какво става с Юлия от горния етаж, срещуположната врата на моята. 
- Съжалявам, не познавам никой от входа. 
- Аз минавам да я видя, че не знам жива ли е, не е ли, ние бяхме като сестри, а не сме се виждали от много време.
Изразът "не знам жива ли е" ми се забива в главата и започвам да си мисля колко е гаден светът на старците - тя наистина има предвид, че не знае дали е жива и се е притеснила, че не й отваря. Става ми адски гадно и много ми се иска да знам жива ли е и да й кажа, но не знам. 
В този момент английската кралица ми казва:
- Мен страшно ми се ходи по малка нужда, ще може ли да ви ползвам тоалетната? Аз живея наблизо, но нали знаете как е. 
- Разбира се - заповядайте. 

По-нататък през деня, в изключително екзалтирано настроение от хубавия ден, някой ми звъни на вратата. Очаквам сумати чудесни хора. Отварям.
Сергей. 
Сергей вече е идвал два пъти. Търси Ивона, сестрата на баба ми, която живееше тук. Първият път Ружа му отвори и бая бързо е приключила разговора и изобщо не знаеше нищо за него - защо е тук и какво точно иска. 
Вторият път аз отворих и ми се наложи по-подробно да му обясня, че и Ивона, и баба ми, и дядо ми всъщност са починали. 
Не знам дали ви се е случвало, но е много неприятно да обясняваш на някой човек, че трима негови познати, които той очаква да види, всъщност не са живи.  
Както и да е. Сергей е с вид на клошар и леко луд. Черен, прегърбен, с бейзболна шапка и носи една чанта. Чантата е важна, защото в нея пренася разни неща. 
Първият път като се видяхме бая си поговорихме, разказах му някакви неща и той на мен - той откъде ги познава, с какво за занимавам, такива работи.
Накрая каза, че иска да ми подари нещо. Никак не искам, ама ми го подари. Капак от кутия, със залепени миди върху него. Ама недейте, моля ви, не искам да ви го взимам. Не, не. Благодаря ви много. Два лева дали ми се намират?

Та днес пак дойде, за трети път. Отварям и съм малко учудена, че е той. Сергей не може много да ме познае и се чуди последно с мен или сестра ми е говорил. Подло излъгвам, че със сестра ми с идеята, че ще бъда една безскрупулна сестра на себе си и разговорът ще приключи по-бързо. Сергей казва, че сме говорили, че рисувам и тук носи на сестра ми едни неща. Казвам, не знам за такова нещо, мисля че сте се объркали. И веднага ми става гадно, защото Сергей вече е извадил от чантата ето тези чудовищни графити и му става кофти, че се е разкарал. 

Всъщност в кутийката с надписа няма нищо.

Започва съвсем да се изгърбва, гледа ги, нещо ги човърка и тръгва да си ходи. 
Викам си, ама че гадина, защо мъча човека. Ако искате оставете ги и аз ще й ги предам? Той нещо не е сигурен, аз настоявам. Взимам ги, в който момент се сещам, че всъщност сега ще трябва да му дам пари. Струват ли нещо? Един лев. Давам два. Сергей се оживява, казва че има и една книга за рисуване. Казвам, не мисля че й трябват книги за рисуване. Не, не, ние с нея сме се разбвали, казва Сергей. Не, не, сигурна съм, че не й трябва! В този момент ми звънва телефона, който е на другия край на стаята. Започвам да приключвам разговора, Сергей настоява, че ще дойде пак да донесе книгата, аз не успявам да настоявам достатъчно упорито, че няма нужда, защото телефонът ми звъни… Затварям вратата и тичам да вдигна. 

* * *

Имам план. Ще се опитам да въведа трета сестра, този път още по-серт.
А ако не стане, ще направя една кутия, в която да трупам нещата от Сергей. Жалко, че не снимах мидения капак преди да го изхвърля, за да ви го покажа и него. 

* * *

ПС На вратата на входа преди няколко дни се появи некролог. Юлия все пак наистина е починала. 



3 януари 2013 г.

История с марки


От Ашка
(във връзка с намирането на неща)

Ако знаеш колко много карти съм намирала! До скоро ги складирах, но вече забравих къде... 
Около 3 години прекарах в събиране на кламери от улиците. По по-пънкарски времена си ги слагах по дрехите, за късмет. Видех ли кламер и грейвах, защото си мислех че вещае страхотни неща. 
После реших че явно е обратното и ги изхвърлих всичките. 

Най-странното ми и вълнуващо улично откритие беше едно разглобено старо бюро до кофа за боклук на Любен Каравелов, близо до Ирландското. Не самото бюро е интересно, а това че беше засипано със стари пликове от писма и стотици пощенски марки, които някой е събирал. 

Веднага реших че съм забогатяла, изчаках малко да се стъмни (пиейки бира в Ирландското, разбира се) и в топлата лятна вечер клекнах до кофите да събирам марки. 
За съжаление установих че повечето бяха нарочно скъсани, така както и самите пликове. 
Един клошар също тръгна да ги разглежда с мен и каза че е загубена кауза. Но някой определено беше посветил години да ги събира. 

Разследването ми приключи с извода че става въпрос за стар учен от БАН, който си е кореспондирал с други учени от цял свят. И някой ядосан негов наследник, който най-вероятно първо е накъсал всичко, а после е изхвърлил бюрото директно през прозореца. 

Имаше изключително красиви и екзотични марки, които си прибрах, независимо че бяха леко скъсани. 
В резултат на това че не си тръгнах веднага (като клошара) все пак успях да изкопая около 20 цели марки (някои от 40-та година), които ако видя зор ще се опитам да продам, макар че едни приятели ми обясниха че едва ли ще им взема много;) 

В крайна сметка някои от марките успяха да станат част от една коледна картичка-колаж. 


Какво се случи в Малки истории през 2012

Не знам за вас, но аз лично съм много доволна от 2012 - беше една чудесна година по всички параграфи. Обикновено покрай нова година съм страшен мрачнюга, затова сега ме е обвзел голям ентусиазъм.

Най-интересното от Малки истории за 2012

Най-хубавата (и най-четената) ни история за 2012 е Грях, история за Руската църква и хората, които пишат бележки с желания на св. Серафим. 
Задължително я прочетете ако сте я пропуснали!

"В Руската църква като заобиколиш отляво има стълбички надолу в тайнствено подземие. В прохладата и полумрака в дъното сияе бял мраморен саркофаг. Там е погребан архиепископ Серафим Собелев, управлявал Руската църква 29 години, умира 1950 г., погребват го под олтара. Хората вярват, че е светец-чудотворец, който след смъртта си продължава да се грижи за паството. Пишеш му бележка или писмо, оставяш го някъде около гроба и той изпълнява молбите." 
Продължава ТУК

(Ще направя малко лирическо отклонение, за да кажа, че беше изключително забавен моментът, когато някой пусна линк към историята в БГ Мама. Историята явно скандализира изключително много потребителите там, което много ни забавли. Обявиха я за фалшива измишльотина и по бгмамински я заклеймиха и оплюха. Смятам това за още една добра препоръка да я прочетете.)

Особено вълнуващо от 2012 е появата на едно прекрасно филмче в Малки Истории - Heads Up
Страшно ни харесва, приятно ни е да си го гледаме и се надяваме догодина да имаме още. 
Ето го, а ако искате направо прочетете и неговата история ТУК


Продължаваме нататък.

През 2012 имаме няколко истории, които са продължения на други истории, а едната даже е и продължение на продължението. 

+ история от Стаси за нейните улични находки! 

През 2012 упорито задълбахме в мистерията около селО Париж и най-накрая разкрихме всичко. Хронологично:

…може да се каже, че Коледните истории за натъжаване и размишление вече са поредица, защото имаме вече две:

Най-хубавите снимки от страницата на Малки истории във Фейсбук:


Колажът от истории
Момичето от пл. Гарибалди
Арестантът от Раковски
Във връзка със споменаването на страницата ни във фейсбук тук е моментът да се изфукаме, че вече имаме 1515 лайка! Това ни изпълва със задоволство, защото е много радостно че на толкова много хора им харесват историите, снимките и линковете, които пускаме там. Тази година така се случи, че страницата беше много по-активна от блога с куп градски снимки, интересни новооткрити линкове и напомняне на минали истории. 
Ако още не сте ни лайкнали, лайкнете ни - при нас няма спам, а само интересни истории и хубави картинки.

Малко статистика

Като всеки себеуважаващ се сайт и блог и ние много съвестно следим колко посещения имаме, какви, как и защо. 

Винаги ми е много интересно е да гледам какви търсения в Гугъл довеждат посещения в Малки Истории. За тази година, както и за всички времена най-много хора от случайни търсения са попадали при нас, търсейки "Най-дългата улица в София".
Попадат и четат превъзходната история за ул. Искър. Изключително ме забавлява този факт. Никога не съм се чудила коя е най-дългата улица, а ето тук десетки и стотици хора се чудят и съвсем се объркват като ги подвеждаме, че това е ул. Искър…


На второ място хоарата най-много попадат тук, търсейки "Карамел Му". И отново се натъкват на същата превъзходна история линк!. Това, обаче, вече хич не е подвеждащо, защото няма къде да научиш повече за Карамел Му, отколкото в Малки истории.

Много успешна се оказа ето тази малка снимчица, която заблуждава всички, които търсят "НЛО над София". 

...имаме и няколко търсения "на колко каци зеле се равнява едно яйце". На това вече имаме правилния отговор! Ще го откриете ТУК.


И за финал няколко интересни линка от 2012:

Humans of New York: Брандън започва HONY през 2010. Събира истории от хора по улиците на Ню Йорк, а понякога просто ги снима. Сайтът е прекрасно направен и много приятен за четене и задълбаване. Ако още не сте попадали на Humans of New York непременно го разгледайте. 

6emeia: Приятен графити сайт пълен с хубави идеи.

Eyebombing: Много любим! През 2013 задължително ще пробвам нещо такова из улиците на София. 

От един наш мил читател, който ни светна на този блог съвсем скоро (във връзка с тази история):
I collect shopping lists: Сайт на едно момиче от Англия, което събира списъци за пазар вече 4 години. Много приятен. Един наш мил читател ни светна на него съвсем скоро във връзка с тази история. 


* * *
Силно се надявам и вие да сте доволни от 2012, ако не - дано 2013 повече ви хареса!

 
Creative Commons License
This work by Малки истории за града is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivs 3.0 Unported License.
Powered by Blogger